Звездата на скитниците (откъси)

Тичаха без почивка, без да си поемат дъх, без да се обръщат назад. Никога не бяха докосвали с такава радост гладката повърхност на модула. Лили пое дълбоко дъх и показа находката си.
─ Седемлъчева звезда? – вгледа се с любопитство Тери в мръсния предмет.
─ Точно така. Наричат я още звезда на маговете. В предкосмическата епоха на Земята били откривани такива. Спомням си за някаква бронзова находка, може би дори със същите знаци. Комерсиализирането довело до това, че оригиналът изчезнал и никой не можел да потвърди кои били истинските знаци.
─ Не знаех, че се интересуваш от магии.
─ Интересувам се от трасиански надписи. Все още разчитам миналото, ако си забравил – без да се обижда, отговори жена му.
Тери дръпна трофея от ръката ѝ и започна да го върти:
─ Значи тези йероглифи в лъчите са трасиански?
─ Да. Само дето в линеарното писмо на трасианците няма йероглифи, а фонетични знаци и пиктограми – поправи го тя.
─ Тези тук от кои са?
─ Фонетични.
─ И можеш да ги прочетеш?
Тя издърпа плочката от ръката му и също я завъртя:
─ Мисля, че мога. Всеки лъч съдържа по една дума. Всяка дума е съставена от две срички.
─ Всеки знак е сричка? Нали бяха букви?
─ Фонетични знаци, които могат да бъдат и групи от букви. В миналото гласните често се пропускали. Така един знак представлявал цяла сричка. Като в стенографията.
─ А-ха – отговори Тери разсеяно. Наблюдаваше мъглата, която бавно се разстилаше около тях.
─ Не вярваш, че мога да ги прочета, нали? – погледна го Лили.
Той вдигна рамене. Тя погледна знака на обратната страна на плочката – приличаше на латинската буква „Y“, заобиколена от две латински „I“-та. Положението на този знак ѝ подсказа кой е началният лъч и тя засрича:
─ Ро-ду… ко-тве… за-ве… зе-ти… ки-во… не-во… на-та.
Тери отново погледна към мъглата. Стори му се, че леко се размърда, без да се осмели да ги доближава повече.
─ „Во“ или „бо“? – разсъждаваше в същото време Лили на глас. – Всички разчитат Линеар А през гръцки, а в него няма звук „б“. Защо обаче да приемаме, че в текста няма „б“, само защото липсва в гръцката фонетика?
Въодушевена от идеята, тя произнесе образувалите се думи още веднъж, като правеше кратка пауза между тях:
─ Роду – котве – заве – зети – кибо – небо – ната.
Мъглата с нежелание се дръпна няколко метра назад.
─ Кажи го пак! – изкомандва Тери.
Лили повтори думите. Мъглата отново отстъпи.
Невярващ на късмета им, Тери включи скафандъра на високоговорител, грабна плочката от ръката на жена си и я насочи към бляскавия им враг:
─ Роду – котве – заве – зети – кибо – небо – ната! – изрева той.
Милиони златни капчици ужасено завибрираха, блъскайки се припряно в посестримите си отзад.
Тери продължи да вика непонятните думи, като се разхождаше наляво и надясно, стараейки се да повлияе на целия облачен обем.
Клокочеща като ръмжащ звяр, мъглата се оттегли към калния пръстен.
Лили използва времето, за да подготви модула за преминаване.
Когато Тери се убеди, че тя е вътре в безопасност, дотича и зае мястото си до нея. Включи системите за старт и усмихнат ѝ подаде плочката:
─ Никога не бих предположил, че магията може да ми достави такова удоволствие. Трябва обезателно да разгадаеш смисъла на заклинанието!
─ Мисля да не споменаваме на Румшайн за звездата. Засега.
─ Съгласен, макар това да означава лекция за празните ръце.
─ Прибрах дроните. Материалът в тях е достатъчен за изследване. Но персоналните ни записи трябва да бъдат преправени.
─ Нямай грижа! – Тери със задоволство потвърди старта. Възнамеряваше да пачира записите веднага след пристигане в базата.
Секунда преди капсулата да навлезе в тунела, видяха на екрана протегналите се към тях златисти вихри. От облака изскачаха капчици, които полепваха по корпуса на малкия им модул.
Мъглата се канеше да ги следва докрай.
─ Фронтален катапулт! – изкомандва като автомат някогашният кадет МакВали. – Херметик Б3-4, кокпит А3-4!
─ Не! Не можеш! – извика ужасено Лили, все още стиснала находката в ръка.
Преди да довърши, катапултната структура се разгъна от тавана, затвори се херметично около седалката и Лили се озова във вътрешността на лъскаво яйце. Предният панел на модула се отвори и яйцето бе изстреляно в тунела.
─ Херметик Б1-2, кокпит А1-2 – продължаваше да нарежда в това време Тери.
Успя да се затвори в катапулта, но преди да излети от модула, освирепелите златни капчици се нахвърлиха върху него.