Авторката е родена и израснала в София. Завършва 91. Немска езикова гимназия и въпреки многобройните възможности за университетско образование и реализация в чужбина, предпочита да остане в родния си град.

Продължава образованието си в Техническия университет – София, където се дипломира като магистър по телекомуникационна техника. Пет години по-късно добавя към биографията си и магистратура по маркетинг и бизнес комуникации от УНСС. За добро или зло, маркетинговите знания остават теоретични. По-практични се оказват знанията по стенография и особено машинописните умения, придобити в последната година от гимназията.

След дипломирането си работи около 15 години в международни компании като системен администратор, ИТ специалист и ИТ мениджър и като експерт ИКТ в европейски проекти. Следващите години животът я запраща в света на аутсорсинга. Рутинната работа й позволява да се върне към старата си любов – писането.

Пише от училищните си години. През този период основната й стихия е поезията. Започва с поетични шаржове, но в архива си има и сатира, и любовни стихове (какво по-естествено за един тинейджър!), една пародийна пиеса в стихове и няколко фантастични разказа. Поезия и фантастика – почти толкова несъвместими, колкото и любимите й предмети: математика и чужди езици.

През 1999 година на работното си място стартира собствен проект за хумористичен бюлетин: “Свободен плебс”. Бюлетинът е вътрешнофирмен, темите са злободневни. Оформлението и всички материали са нейни, а изданието се появява редовно в продължение на три години, като от лятото на 2000 година се списва в електронен вариант. Заниманията провокират интереса й към уеб дизайна и интерактивните форми на комуникация.

Има доста импровизирани издания на творбите си, предназначени за приятели и познати, но едва през 2010 г. се престрашава да публикува истинска стихосбирка. Заглавието е “Есенно сърце”. Междувременно започва работа по първия си роман. Жанрът, очаквано, е научна фантастика. „Каменни трохи“ излиза на бял свят в края на 2012 година. От януари 2017 година книгата е предоставена за безплатно четене в „Моята библиотека“ и до края на годината си спечелва четири много добри оценки.

Положителните отзиви окуражават авторката да продължи. Едно спонтанно участие в конкурса „Вятърничави истории 2017“ й донася първото признание: тя е сред отличените и наградени с публикация в едноименния алманах на Фондация „Буквите“. Успехът я връща към хумористичната поезия, но последвалата първа награда в конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за пореден път раздвоява творческите й търсения. По-нататъшни участия в конкурси й донасят нови награди, сред тях и публикации в алманасите „13 черни котки: Котката, при която живея“ (2018 г.) и „Докоснат от Шекли“ (2019 г.), а награденият през 2017 г. разказ „Гостоприемство“ е включен в последната, 123-та книга на легендарната „Библиотека Галактика“.

Освен в споменатите сборници произведения на Сесил Костадинова са публикувани в списания „Сборище на трубадури“, „Дракус“, „Тера фантастика“, „И кратко“, в алманасите „Нова българска литература“ на фондация „Буквите“ и „Съцветие“ на ССПБ, в сборник с приказки на издателство „Многоточие“ и др.

В началото на 2018 година Сесил приключва работа по втория си роман „Звездата на скитниците“. Освен на премиерата в София книгата е представена и пред пловдивска публика.

През февруари 2019 година излиза от печат втората й стихосбирка „Мръщолевения“ – смела комбинация между гражданска и хумористична поезия.

Пандемичната 2020 година и принудителната изолация подтикват авторката към ново предизвикателство: написването на фентъзи, но не какво да е, а хумористично. Текстът е готов преди края на годината. Самият роман „Балагейски хроники“ излиза през 2021 година.

В края на 2021 година Сесил се завръща в руслото на професионалния път и писането отново остава на заден план. Въпреки това тя работи по нов проект в тясно сътрудничество с преводачката Нина Йорданова. В резултат през декември 2022 година прави дебют като редактор с триезичното издание на книгата „Мъжкото и женското тайнство – изцеляващи афоризми“ на украинския писател и психоаналитик проф. Назип Хамитов.

През следващата година продължава с редакторската си работа като част от екипа, подготвил годишния алманах на Съюза на свободните писатели. Междувременно работи и по третата си стихосбирка, която завършва през пролетта на 2024 година и чиято премиера предстои.

През 2017 година Сесил е привлечена към литературната инициатива „Истории от някога“ и оттогава е неин верен поддръжник и прилежен автор. В края на 2018 година се присъединява към поетичната инициатива „Неделно матине“, прераснала по-късно в Литературен салон на клуб „Журналист“, а от 2023 година редовно застава и зад микрофона на друга арт инициатива – „НЕформатът“.

През юни 2021 година получава покана и става член на Съюза на свободните писатели в България. От юли 2022 година е в състава на Контролната комисия на Съюза.

2017 г.
 
Първо място в конкурса Агоп Мелконян за кратък НФ разказ – за разказа „Гостоприемство“. През 2019 г. разказът е включен в последната книжка от поредицата „Библиотека Галактика“.
 
Награда в конкурса за хумористична поезия „Вятърничави истории“ за стихотворението „Българска мечта“. Стихотворението е включено в „Алманах Хумор и сатира 2017“.
 
 
2018 г.
 
Първо място в конкурса „Вълшебна приказка“ на литературна група „Многоточие“ за „Приказка за Дърволюб“ (в стихове). Приказката е включена в сборника „16 вълшебни приказки“ от 2020 г.
 
Награда в конкурса „13 черни котки: котката, при която живея“ за разказа „Контеса и аз“. Разказът е включен в едноименния сборник.
 
 
2019 г.
 
Награда в Трети приказен конкурс на „Буквите“ за приказката „Гост“ (в стихове). Приказката е включена в „Алманах Детски истори 2019“.
 
Номинация за „Награда Лъчезар Станчев за поезия в сонет“, 2019 за сонета „Аз и лятото“. Сонетът е включен в сборника „Лъчезарни сонети 2019“
 
Награда в конкурса „Докоснат от Шекли“ за разказа „Призвание“. Разказът е включен в едноименния сборник.