Развитието на информационното общество и очакванията на всеки от нас, свързани с новия век, поставиха под съмнение досегашните структури и форми на организация.
За служителите отдавна вече не е достатъчно фирмата, за която работят, да е престижна и заплатата, която вземат, да е съизмерима с депутатската. Особена важност придобива названието на заеманата длъжност, която все повече се превръща в част от нематериалната мотивация за полагане на труд. Някои от вас може би помнят времето, когато непривлекателните и обществено непрестижни професии бяха формулирани с технологичната дума „оператор на единица“. По този начин служителите, изпълняващи съответните функции, можеха да се гордеят със своята социална и професионална значимост. Единиците бяха от най-различно естество: механична, биологична и т.н.
Подобни са тенденциите и днес, когато развитието на сферата на услугите закономерно се съпровожда от йерархизиране на администрацията. Не случайно българските парламентаристи приеха закон, регламентиращ правата на чиновниците.
Да бъдеш чиновник в просперираща частна фирма обаче е различно от това да бъдеш чиновник в публичната администрация. За външните лица (посетители, приятели, роднини и съседи) йерархията в конкретната фирма е неизвестна, поради което те често не разбират позицията, която заема техният познат. Затова все по-често при изработване на длъжностните характеристики компаниите прибягват до обяснителната думичка „мениджър“, вдъхваща респект и просперитет. Мениджърът ръководи процеса, така както преди време това правеше операторът. Няма да сгрешим, ако поставим знак за равенство между днешните мениджъри и операторите от 80-те години.
Както тогава, така и сега от подобно словесно протежиране се нуждаят предимно хора, за които е важно да демонстрират определено социално положение и/или елитна реализация в рамките на семейството, рода или общината, в която са израснали.
В този ред на мисли похвални ще бъдат всички усилия, които ръководствата на фирмите биха положили през следващите месеци, за постигане на перфектни мениджърски структури с наличните човешки ресурси.
Онези, които се стремят към първото място, вече го правят. А вие?