Гръмодрън Пръвков, най-пръв измежду гръмовержците, удари ядно с юмрук по каменната облегалка. От силата му тя се пропука със скърцащо стенание.
─ Не ме интересува, че съм се бил провалил! Как изобщо сте стигнали до заключението, че не ставам за главен бог? Та аз се готвя от сума ти време да управлявам!
─ Ти не можа да издържиш нито едно от изпитанията – отговориха в хор близнаците Мракосвет и Светомрак.
─ И откога това има значение? – възмути се Гръмодрън.
─ Ами… главният трябва да притежава всички умения – обяви предпазливо Светомрак.
─ Аз притежавам всякакви умения! – наежи се Гръмодрън. – Даже и такива, каквито не можете да измислите.
Близнаците се спогледаха.
─ Управлението на цяла планета не става само с желание – отвърна и за двамата Мракосвет. – Хората ще търсят от тебе помощ, съвети, напътствия за живота си…
─ Няма какво толкова да търсят! Нали ще ги управлявам? Аз ще задавам правилата и те ще са толкова ясни, че никой няма дори да си помисли за нещо различно.
Светомрак се окашля неуверено:
─ Понякога хората търсят отговор на простички въпроси, например как да се стоплят през зимата, как да се излекуват, как да изучат децата си, как да съхранят онова, което са видели и чули…
─ Ти не издържа нито един от изпитите, които дават отговори на тези въпроси – допълни брата си Мракосвет. – Затова се страхуваме за управлението ти.
─ Нямайте грижа! – махна с ръка Гръмодрън. – Ще завъдя няколко заклинателя, ще дам на всеки от тях да изучи определени въпроси и да отговаря за тях. Преди да стигнат до мене, хората ще питат заклинателите.
─ Но какъв бог ще си ти, ако не можеш да правиш всичко сам? – учудиха се близнаците.
─ Странни същества сте вие, ей! – размаха пръст срещу им Гръмодрън. – Търсите с какво да ме заядете, ама ако аз се откажа, на Балагея няма кой да отиде да божествува. Мислите, че не знам ли? Никой гръмовержец не я иска! От столетия е така: отиде някой, развърти се за година-пет и се откаже. Само аз мога да въведа ред на планетата и сред балагейците. А ако те нищо не искат да знаят, няма значение дали аз знам. В краен случай, казах вече – заклинатели ще си взема.
Замислиха се близнаците. Оттеглиха се в покоите си. Много дни и нощи премисляха, всички стари гръмовержци питаха защо са се отказали. И от всички един и същи отговор получиха: „Угаснал е разумът на тази планета. А където няма разум, боговете работа нямат.“
Натъжиха се близнаците. Балагея беше единствената населена планета в опашката на Калкана. Съзвездието беше старо – толкова старо, че когато първите богове стигнали до него, по планетите му вече щъкал живот. Но сега звездите в Калкана угасваха – и тази на Балагея не правеше изключение. Повечето разумни раси напускаха кълбата си и се насочваха към най-близките съюзи. Само балагейци продължаваха да се инатят и да живеят, сякаш бяха безсмъртни. Затова и търсеха за тях главен бог. Но колкото и да уговаряха добрите гръмовержци, каквито и облаги да им обещаваха, никой не искаше да замине за там. Никой, освен Гръмодрън Пръвков.
Примириха се накрая близнаците и благословиха напористия кандидат за главен бог на Балагея. „Тежък ще бъде жребият на вярващите“ – въздъхнаха те, а от въздишките им звездите по небето замигаха тревожно.