(продължение от вчера)

Спусна се Гръмодрън на повърхността, когато реши, че се е нагледал достатъчно на живота отдалеч. Полетя от златната колесница право към земята и кацна в центъра на Първоград. Хората по улиците ахкаха, като виждаха божественото му спускане и се стичаха към Площада на Светата торта, където новият бог бе решил да обяви всевластието си. Когато се приземи върху покрива на кръгловидната сграда, от алеите край нея бликнаха десетки водни струи, извисиха се като сребърни стрели към небето и засипаха боговерците със свещена благословия.
─ Аз, Гръмодрън Пръвков, сам и единствен бог на Балагея, ви дарявам с тези фонтани – прогърмя гласът на новия бог и добрината му мигом плъзна из редиците на боговерците като аромат на пресен хляб. – Нека водата тук извира и не спира, докато аз съм бог на тази планета. Простирам божествената си десница над всички вас. От днес нататък тя ще бди над телата и душите ви, ще гласи за вас богострали и ще ви сочи правия път. Почитайте ме и ще чувам молитвите ви. Облажавайте ме и ще бъдете облажени.
─ Амин! – извикаха няколко екзалтирани гласа от тълпата.
─ Амин! Амин! – заповтаря в хор насъбралото се множество.
─ А как да те наричаме, господарю?
Сякаш медени камбанки прозвъняха над площада и надшумяха боговерската гълчава. Гръмодрън погледна натам, откъдето долиташе звънливото гласче. Две детски, ококорени очи го гледаха с благоговение, а розовите устни под тях се бяха окръглили в пухкаво геврече. Кръглото лице на любопитката бе обрамчено от лъскави коси с цвят на узряло просо. Крехката й фигура допълваше впечатлението за младо момиче, но не можеше да заблуди новодошлия бог: гласчето принадлежеше на уверена млада жена. „Май си намерих още един заклинател. Смела е, умна е, притежава чар“ – оцени я набързо гръмовержецът и протегна десница в посоката, в която тя се намираше:
─ Ела при мен, дъще на Балагея!
Балагейците заобръщаха глави. В тълпата се отвори тясна пътечка, по която жената запристъпва към новия бог. Вървеше тя с наведена глава, но нямаше в стъпките й плахост, а почтителност. Гръмодрън слезе от покрива, за да я пресрещне. Тълпата инстинктивно се полюшна назад.
─ Добър въпрос зададе ти – усмихна се новият бог, когато жената се изправи пред него. – Въпрос, който заслужава отговор и награда. Но преди да продължим, кажи ми коя си.
─ Милодумка ме наричат – отвърна жената, а миглите й запърхаха от вълнение. – Милодумка Златобройна.
─ Какво прекрасно име – замечтано отвърна Гръмодрън. – Прекрасно и много подходящо. Знаеш ли защо? – той се наведе към нея и нежно положи ръка на рамото й. – Защото от днес, Милодумке, ти ще бъдеш мой заклинател. Заклинател на хазната.
Балагейците, стоящи наблизо, удивено изахкаха. Онези, които бяха по-назад и не чуваха думите, задърпаха съгражданите си и ги засипаха с въпроси. За секунди новината премина като вълна през тълпата и се уталожи в боговерен шепот.
Гръмодрън изправи десница и от нея към небето заизскачаха искри. Хората се смълчаха. Гласът божествен се разстла над целия площад, а ехото му прокънтя из околните улички:
─ Чуйте ме всички! Вашата Милодумка попита как да ме наричате. За нея и за вас аз ще бъда Ваше Първичество. Простено ви е да ме наричате още Превъзнесителство или Превъзхваление – добави с широка усмивка.
Хората на площада закимаха и тихо си заповтаряха думите, за да ги запомнят. Много богове бяха идвали на планетата, но досега никой не беше поискал да го зоват така. Обикновено добавяха към името най-яркото свое качество, например Слънцеродни, Миротворни, Велики, Страшни, Буреносец, Чуждоубиец… Нямаше как да знаят балагейци, че Гръмодрън Пръвков с никакви качества не блестеше, макар че магията му силна беше и лесно можеше да се престори и на миротворец, и на буреносец, че и на велик и слънцероден. Но, съгласете се, че Гръмодрън Преструванец не звучеше добре, дори за планета като Балагея, където преструвката често беше единственият начин за оцеляване – преструваха се гърбораците, че работят, преструваха се описваците, че дарба имат, преструваха се юнаците на смелчаци, а пазугерите на честни стражници, преструваха се намазанците на достойни люде, а бърбораците, че любознателност ги води. Само умниците не се преструваха, то затова и най-малобройни бяха.
И понеже бяха свикнали да се преструват, балагейците така силно заръкопляскаха на новия бог, че не се разбра бяха ли намерили в думите му нещо нередно или не.
Докато го аплодираха, Гръмодрън Пръвков се усмихваше блажено. Най-сетне мечтата му се беше изпълнила. Най-сетне се беше превърнал във върховен и единствен бог.