откъс
Малката походна сергия се появи на спирката в края на лятото. Сгъваема масичка, върху която бяха наредени разноцветни гривни и герданчета.
Продавачката, топчеста женица с посивяла къдрава коса, се разполагаше всяка сутрин в циментирания квадрат, останал от съборената будка за вестници. Не натрапваше стоката си. Жените сами отиваха при нея, най-често с въпроси за зодиакални и защитни камъни.
Понякога, докато чаках автобуса, аз също се заглеждах в гривните.
Беше една от онези мрачни утрини, в които си спомнях за Селинджър и лова на рибки бананки. Притичах до спирката в лек тръс, с пълното съзнание за калта, която полепваше по панталона ми. Погледнах таблото. Върху него присветваше надеждата, че автобусът ще мине след две минути. Липсата на чакащи обаче ме навеждаше на мисълта за грешна информация.
В главата ми се въртяха крайни срокове и болни членове на екипа.
– Не обичаш дъждовното време – прекъсна размишленията ми приятен женски глас.
С този разказ смятах да участвам в образователен конкурс на Фондация „Буквите“. Темата беше „Софийски потайности“, разказ от първо лице.
Не се получи, въпреки че изпратих файла три пъти на два различни мейла на фондацията (два пъти на посочения за конкурса мейл и веднъж на стандартния).
След първото изпращане ми беше обяснено, че не се е получило нищо в пощата. За съжаление и след допълнителните пращания не видях разказа между останалите участници. Реших, че няма смисъл да питам отново, нито да продължавам да изпращам имейли.
Надявам се разказчето да получи своя шанс в някой друг конкурс.