За асоциалната поезия 290325
КАМЕННИ СЕНКИ Вятърът събира сенките – отминали лица в разпилени отражения по пътя. Дали някога е имало смисъл от думи, […]
КАМЕННИ СЕНКИ Вятърът събира сенките – отминали лица в разпилени отражения по пътя. Дали някога е имало смисъл от думи, […]
Харесвам ли ви? Не? Не е и нужно. Отдавна мина времето, когато аз плащах дан на мнението чуждо и мъмрещия […]
В гората, пътниче, оглеждаш се страхливо, одумван от шушукащи дървета. Избягал от реалността си сива, наистина ли дириш самодива, напук […]
Автор: Валери Петров И все пак беше хубаво, че точно на тая моя спирка се сбира сега младежта, тъй […]
Има такива поети – неудобните. Тях възхваляват в куплети редовните. Неудобни онез са, които за правдата пишат до болка открито […]
Някакъв разказ на българска дама бил включен в американска учебна програма. И мрежата в миг разлюля се в преценки доколко […]
Неуморни, несломими, винаги на път, малките творци на доброто са невидими за алчните очи. Защото доброто се създава без крясъци […]
Беше я загубил. От години. Всъщност, никога не беше я притежавал. И може би никога не беше я познавал. Жената, […]
По тротоара като мравки хората сноват, всеки има свойте грижи, всеки следва своя път. Може тук-там да се сблъскат, да […]
Раждаме се равни, но не обичаме равенството. Призоваваме към доброта, но ненавиждаме съседите си. Заклеймяваме корумпираните, но мечтаем да бъдем […]