Вярвам в приказки

Вярвам в приказки. Вярвам все още. Уж пораснах, а не помъдрях. В любовта вярвам – вечна, без прошка – и […]

В гората

В гората, пътниче, оглеждаш се страхливо, одумван от шушукащи дървета. Избягал от реалността си сива, наистина ли дириш самодива, напук […]

Не оставяй душата си да плаче сама. Покани я, изслушай я тихо. Приседни край скръбта й с чаша вино в […]

Във настръхнали сенки догарят днес свещите на отминало време, на приспана човечност. Примирени от истини, сред стени от мълчание, отминаваме, […]

Автор: Валери Петров И все пак беше хубаво, че точно на тая моя спирка се сбира сега младежта, тъй […]

Има такива поети – неудобните. Тях възхваляват в куплети редовните. Неудобни онез са, които за правдата пишат до болка открито […]

Неуморни, несломими, винаги на път, малките творци на доброто са невидими за алчните очи. Защото доброто се създава без крясъци […]

Раждаме се равни, но не обичаме равенството. Призоваваме към доброта, но ненавиждаме съседите си. Заклеймяваме корумпираните, но мечтаем да бъдем […]

Отиват си римите като отминало столетие, остава споменът за красотата им. Отиват си римите. Младостта си отива.