Харесвам ли ви? Не? Не е и нужно.
Отдавна мина времето, когато
аз плащах дан на мнението чуждо
и мъмрещия глас на обществото.

Различна съм, признавам. Не обичам
да следвам безразумно всеки крясък
на мода или сила политична,
изпълнена със тенекиен блясък.

Различността е сила, дето плаши.
Не се харесва, всява тъмен страх.
Не влиза в сметки опростени на търгаши,
не се прехласва ни по звезден прах.

Различен ли си, плащаш си цената –
осъждат те, обсъждат те безкрай
с „осанна“ и „анатема“ в устата.
Харесва ли ми? Не ми пука май.