Лятото на съседа

Върна се съседът от Слънчака
и в апартамента си затрака:
дупчи, блъска, реже и кове,
а на мен от шум ми се реве.

Музата панически избяга,
зърнала строителната сага.
Два-три реда ми остави само
и „Успех!“ прошепна ми през рамо.

А съседът за творци нехае,
ремонтира, както той си знае:
стени срути, нови изгради
стиропор отвън си нареди,
а отвътре – всичко на боклука –
нови мебели пò тичали му тука.

Преустройва смело, като бесен,
бърза да завърши до наесен,
та когато зимата похлопа,
пак да гурбетчийства из Европа.