Виновна съм, какво да правя,
че бирата си не оставяш
и, наредил девет шишета,
те подстрекавам за десето.

Каква жена съм аз, не знам,
щом давам ти да пиеш сам,
а после тъжните ти думи
ме удрят като стоп-куршуми.

Виновна съм, че ми харесва,
когато ме разтапяш с песни,
с псувни цветисти ме разсмиваш
и с философия успиваш.

Каква жена съм, не разбирам,
щом прелест някаква намирам
във простотиите, де бълваш
и месинджъра ми запълваш.

Виновна ли съм? Не ми пука!
Каква жена съм? Не ми дреме!
Такваз романтика е тука,
че няма равна в наше време!