Истории с хора и без хора

Още една литературна традиция, възстановена в края на годината: „Истории от някога“ се завърнаха с нова сила, нови автори и нови гостоприемни домакини. След страховитите хелоуински разкази през ноември беше логично да се потърсят истории, в които кръвожадният хомо сапиенс остава на заден план. Затова никой не се учуди на поставената тема: „Там, където няма хора“. Фантастика.

Сесил участва със своя разказ „Въпроси и отговори“ и въпреки че нейната история бе единствената, в която липсваха хора, не можа да се пребори за любовта на публиката. Първото място спечели Валентина Игнатова с разказа „Когато традицията се променя“, а вторият избор на слушателите бе есето на младата дебютантка Полина Ботева, което – като всяко есе – нямаше сюжет и герои и надхвърляше почти два пъти разрешения брой символи (над 15000 знака вместо разрешените 8000).

Както обикновено, всички участвали произведения бяха публикувани във Фейсбук страницата на „Истории от някога“.


Сесил чете своя разказ
снимка: Николай Николов