Илюзия (откъси)

Госпожа Кодинова се усмихваше механично-приветливо, стараейки се безпокойството да не се отрази на лицето й. Съпругът й отново закъсняваше. Напоследък му се случваше все по-често. Бе пропуснал предишната сбирка на клуба, а само преди ден бе закъснял с повече от час за представлението на сина си. Спомни си колко трудно бе да обясни на разочарования Даниел, че тати е трябвало да работи въпреки даденото обещание да присъства на училищната пиеса. Знаеше, че Едуард не я лъже – напоследък той работеше с утроени сили и все пак полагаше усилия да бъде с нея и семейството. Знаеше, че след като тържествено се беше заклел да го направи, наистина бе прекъснал виртуалните си контакти – Кони следеше служебния му компютър, секретарката бе поела пълния мониторинг над трафика в офиса, а самата Емилия редовно преглеждаше телефона му.
С тъга си помисли, че въпреки промените и искреното му желание да бъде перфектен съпруг и баща, Едуард сякаш се отдалечаваше от нея. Разсеяността, минутите за релаксиране, когато сядаше в любимото кресло край камината и нямаше очи за нищо друго освен за пламъците, гонещи се из нея; внезапните промени в настроението, когато слушаше новини или преглеждаше новинарските сайтове и, най-сетне – безумната капитанска фуражка, подарена му от приятели, която не слизаше от главата му, докато си почиваха в новопостроената вила в Царево. Макар да не разбираше тези странности, Емилия беше доволна. Всеки ден, всеки миг, прекаран с него, той й даряваше цялата си нежност и всеотдайност и онзи романтичен огън, който някога бе съединил сърцата им за цял живот.
Тя се огледа. Беше време да започват, а той така и не беше се появил. Ако пак пропуснеше събирането, останалите жени със сигурност щяха да си помислят, че тя има проблеми в брака си, а Емилия не можеше да допусне това. Толкова години се бори, за да докаже на всички, че техният брак е идеален, че семейството им е съвършено. Беше поласкана, когато преди време ги поканиха за интервю, в което да разкажат на какво се дължи дълголетието на техния брак. Нямаше да забрави никога колко убедено и мило говори тогава Едуард. Разказа за трудностите, които неизбежно пресичат съвместния път на двама души и как преодоляването на тези трудности поражда вълшебството в живота им. Те бяха заедно с Божията помощ и докато вярата им бе достатъчно силна, любовта им също щеше да продължава.
Емилия се прекръсти и застана пред микрофона, за да поздрави присъстващите на поредната среща на Клуба за брачна хармония.

 


Още безплатни откъси може да заявите тук.