МАЙЧИНА ПЕСЕН

Няма вече да оправям
вечер твоето креватче,
приказки да ти разправям
за небесното ти братче,
песни да ти пея тихо –
да не чуваш зимен вихър,
топличко да те завивам
и над тебе да заспивам.

Няма вече да те водя
в улиците за ръчица,
да ти соча в небосвода
нейде полетяла птица
и да сещам как прелива
в сложената доверчиво
мъничка ръчица твоя –
щастието и покоя.

Аз ще скитам безутешна
в безучастната чужбина.
Твой връстник когато срещна,
просълзена ще отмина…
Ти ще си играеш кротко,
ще отиваш на разходка
и понявга – нявга само
ще запитваш: „Де е мама?“

ВИК

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо –
като вихрушка над света ме вдигат.