ВОЙНА

Тръбят днес вестници, списания,
за заплаха опасна една:
застрашено е наш’то човечество
от трета световна война.

Тъй нелепо е, толкоз безсмислено.
Взрив ще има, след туй – светлина.
Ще притихнат гори и площади.
За това ли е нужна война?

Ще стърчат градовете безжизнени,
ще мълчи мъртва нашта Земя,
ще се стелят мъгли бледосинкави.
За това ли е нужна война?

Куп тела или просто останки
овъглени ще бъде света.
Без победа и без поражение.
За това ли е нужна война?

Опомнете се, хора заспали,
глас вдигнете, защитете мира,
който значи живот. А смъртта ли?
Тя нарича се просто „война“.
 
 
ВЪРНИ СЕ, ДОН КИХОТ!

Някога било е лесно
с мелниците да се биеш,
да сразяваш великани,
Дулсинея да откриеш.

Но къде си, Дон Кихоте?
Днес тъй нужен си ми ти,
да обърнеш пак живота,
пак да вярваме в мечти.

В този динамичен век днес
всеки динамично гледа:
практицизъм вместо чест
и ограда със съседа.

„Глупав като Дон Кихот е“ –
често чувам да мълвят.
Та нима е тъй далечен
вече твоят светъл свят?

Ех, върни се ти за малко,
победителю сразен!
Същество човек е жалко,
щом с копнеж не е дарен.

Затова влез в бой отново
с великани с миши нрав.
Вярвам в теб! Ти с’ сила нова
ще покажеш, че си прав!
 
 
ЖИВОТЪТ Е БОРБА
„Уюта – нет, покоя – нет!“
А. Блок

Животът е борба, отчаяна и дръзка.
Бори се до победа и скъсай всяка връзка
със навика си стар, със тинята, блатото,
с примирието дребно, що губи в теб доброто.

Животът е борба – безмилостна и страшна.
Тя пътя ти посочва през улиците прашни.
И може пътем титла и слава да загубиш,
в борбата на живота ако се силно влюбиш.

Това, което мислиш, щом казваш го направо
и щом с лакейски поглед не викаш: „Браво! Браво!“,
пази се – с гняв еснафът закани ти отправя,
че искрата, що носиш, комай го ужасява:

„Промяната защо е? И за какво се бори?
Или със боговете и той решил да спори?
Не знае ли, че всеки, що дързост позволи си,
на кол или на клада, ил’ на бесилo виси?“

Да, пълна е историята с примери подобни,
когато сам Човекът се борил с гноми злобни.
Той вярвал във живота и с вяра побеждавал,
защото свята правда в сърцето притежавал.

Животът е борба, тя кат’ света е вечна.
За някои е близка, за други пък – далечна.
Но ако искаш все пак да чувстваш, че живееш,
гори в борбата вечна, пази се да не тлееш!
  
 
ЧЕСТИТ Е

Честит е който може
така да си научи,
че в джоба си да сложи
учител, що го мъчи.

Честит е който може
да спори до безкрай,
дори да се наложи,
без нищичко да знай.

Честит е, който може
отсъствия да прави
и брани свойта кожа,
бележки без да дава.

Честит е, кой свободно
време днес намери
и кой в школото родно
от нерви не трепери.

Честит е, който дири
утеха в обещания.
Честит е, който сбира
шестици, вместо знания!
 
 
ПОТОМКИ НА МЕДЕЯ

Жената е слаба, щом люби и страда,
щом тихо се жертва с покорно лице,
но с’ сила е нова, щом бъде готова
да брани навеки свойто сърце.

Във обич жестока повтаря урока,
който Медея нявга избра.
Любов и злоба се сливат в отрова
и чаша искряща поднася ти тя.

Лика сияен, гласът омаен
ти обещават щастие и рай,
ала очите, в рeвност обвити,
присъда твоя са и твоят край.

Жена щом обидиш, бял ден не ще видиш,
тя скоро в гръдта ти забива кама.
Любов и омраза са страшна проказа,
когато жена в любовта е сама.
 
 
ЕДНА БАНАЛНА ИЗПОВЕД
„Со мною вот что произходит…“
Е. Евтушенко

Тъгата свързват със дъжда,
но ето, слънцето си грее,
а във душата ми – ръжда,
душата ми от скръб немее.

Аз теб обичам за беда,
а отминаваш ти извърнат.
Как искам твоята следа
и сянката ти да прегърна,

как искам да съм с теб сега,
гласът ти да звучи край мене,
да галя твоята коса
и дланите ти уморени.

Напразно. Всичко туй е сън,
мечта, която ме спохожда.
Аз Нея с теб видях навън
и ревност остра ме пробожда.

Сърцето ми е цяла клада,
не я гасят дори сълзите,
единствената ми наслада –
да чакам тебе – ми отне Тя.

А те обичах за беда,
когато каза ми смутено:
„Аз заминавам с Нея. Да,
помни, приятел имаш в мене.“

Тъгата свързват с мрак, с тъма,
а слънцето отвънка грее.
Не ще тъжа! Дори сама
над себе си, но ще се смея.
 
 
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

Когато искаш да спечелиш, не плачи.
Когато знаеш, че си прав – не мълчи.
Когато можеш да помогнеш, помогни.
Когато повалят те – пак стани.

В живота често случва се така:
към нещо ти протягал си ръка,
но друг човек, от тебе по-голям,
пресегнал се и нещото го няма вече там.

Проклинаш ти изменника-късмет,
но не променяш нищо в този ред.
Живееш си спокойно и добре –
съдба е туй, не може да се спре.

Да, по течението ако все вървиш,
знаеш, че няма да се умориш,
но да се върне у дома
не може лодката сама,
че си отвикнал да се бориш
с вълните. И не ще го сториш.

И тъй оставаш сред водите,
на произвола на вълните.
Подхвърлят те насам-натам
и чувстваш се безкрайно сам.

Ала ако с греблата се захванеш,
поне веднъж срещу течението застанеш,
ще те дари съдбата със късмет,
защото си намерил своето „напред“.

Затуй, когато прав си, не мълчи,
когато те отчаят – не плачи,
когато повалят те, пак стани,
когато заблуден е друг, ти помогни.