Случка

Разказвах ви аз преди време
как мъж почтен се вдетинил.
В ръце опитал да се вземе,
ала човек бил – пак сгрешил.

А работата задълбала,
и се затлачила съвсем –
вървял човекът към провала
от онзи, пустият проблем!
И ставало му все по-трудно
да различи добро и зло.
Затуй и няма нищо чудно,
че все по-страшно му било.

Но ето че във ден съдбовен
открил той формула една:
“Аз може и да съм виновен,
но вече имам си жена.”

Не знаел той, горкият старец,
че раят още е далеч.
Над него – бедния страдалец,
висял Дамоклевият меч.
Това не бил меч от стомана,
а нажалени две очи.
И въпреки безброй закани
не можел той да ги гълчи.

Тъй тръгнал старецът към ада,
макар и с поглед насълзен.
И знаел той – дори да страда,
духът му ще е просветлен.


>> Обратно към ПОЕЗИЯ >>