Хроника на колела

/пътепис от един тимбилдинг/

Животът в релсите си кретал,
елит от ближни тук-там шетал,
съветници в ухо шептели
и царедворци се роели;
оспорвали се интриганти,
замрежвали се бол аванти;
безгрижно си нараствал щата
под шапката на Доктората.
Ала народът възроптал
и доктор Екселенц разбрал:
за хляб и зрелища е време –
поел отново свойто бреме.
За хляба можел да почака –
там медии били в атака.
Обаче зрелища отдавна
си нямали в земята славна.
Затуй веднага се погрижил
и духовете пораздвижил
с идея: хем да е в чужбина,
хем във етническа родина.

Изохкала със бузи бледи
в тоз час П’ Ерменската миледи.
Сърцето й се разтуптяло
и изведнъж й застудяло,
но бързо с дворцов реверанс
тя скрила своя дисбаланс.
И ето че в най-кратък срок
събрал се човекопоток
и в утринния нежен скреж
потеглил кралският кортеж.

Във първи ешелон – „Ем-Бенц“ –
пътувал доктор Екселенц.
След него в лъскави „Пасати“
летели ближните богати.
След тях с надежди бели, млади,
се нижели в редица „Лади“.
Към края, но не в ранг по-долу,
ги следвала и тройка „Поло“.
Мотаел се напред-назад
и таратанец със бял цвят.
А най-подир, във тъмен форд,
П’Ерменският пътувал лорд.
          ♦♦♦
Тържествено се сбрали всички,
мечтаейки си за парички,
но само сухи постулати
се чули в кратките дебати.
Тъй цифри и процент, и суми
останали си пак на думи.
          ♦♦♦
Със опит те били богати,
дори донякъде – рогати,
но откъм бели меджидии
избивало ги на просия,
та пийвали си местно пиво
и крили твърдото гориво.
          ♦♦♦
Вечерята, по етикета,
била банална и превзета
и според схемата приета,
тостът бил гвоздей на банкета.

Но имало неща по-чудни,
държащи келнерите будни:
както ядял си някой мъж,
напред се спускал изведнъж,
за миг изчезвала ръката
и нещо търсела в краката.
А после в чашите – уж празни,
искрели течности най-разни.
Тъй персоналът бил в смущение,
ала дошло му просветление –
песни и танци за душата
отвлекли гости от местата
и бело-черните момчета
разнесли в миг цял куп шишета …
          ♦♦♦
„О, богове! Какво се случи?
Защо кортежът се разлучи?“
Тъй сутринта се всеки чудел,
ако навреме се събудел
и чакал търпеливо в бара
доручекът да се докара.
А истината била проста –
бил тръгнал Екселенц на гости.
          ♦♦♦
Макар и без да падат в кърви,
последните станали първи.


>> Обратно към ПОЕЗИЯ >>