(фантастична поема, откъс)

Оглеждах се и тихичко си шепнех
онези стихове за дявола с абсента,
когато образът ми сякаш се размекна
и някой каза ми да спра момента.

Дори не знаех как да го направя.
Безпомощно примигнах със очи
към свойто отражение, което
сред сребърна мъгла се заличи.

Сияйна отразяваща повърхност
с отблясъци на лунна светлина
смени без милост скромната ми външност
със някаква готическа жена.
Жената със усмивка ме подкани,
ръка протегна – да ме поведе;
подадох й със любопитство длани,
разбуждайки в мен спящото дете.