Пътешествие

(фантастична поема)

Оглеждах се и тихичко си шепнех
онези стихове за дявола с абсента,
когато образът ми сякаш се размекна
и някой каза ми да спра момента.

Дори не знаех как да го направя.
Безпомощно примигнах със очи
към свойто отражение, което
сред сребърна мъгла се заличи.

Сияйна отразяваща повърхност
с отблясъци на лунна светлина
смени без милост скромната ми външност
със някаква готическа жена.
Жената със усмивка ме подкани,
ръка протегна – да ме поведе;
подадох й със любопитство длани,
разбуждайки в мен спящото дете.

Прозрачното и крехко огледало
разля се като сив и лъскав мрак
и някъде в съзнанието заспало
проблесна мисъл за фатален знак.
Дланта ми сякаш пламна и потъна.
Главата ми във ледена вода
се потопи. И аз, платинно-струнна,
промъкнах се през странната врата.

Жената бе изчезнала. Надникнах
назад през огледалното стъкло.
Пред погледа ми изведнъж изникна
не моят дом, а земното кълбо.
Погледнах вляво – друго огледало.
Враждебно трето с огън ме смути,
в четвърто ме прикани сянка в бяло,
а в пето дупка черна се върти.

Изтръпнала от страх, като Алиса
съдбата да приема не реших.
„Това е сън – си казах. – Опомни се!“
И на съня чудат се възхитих.

Но в този миг, като градушка лете,
неземен глас в ума ми ме закле:
отворила врата към световете,
аз трябвало да продължа напред.

Така поех към сянката във бяло –
бял диск, въртящ звезди и прах,
а после скочих в друго огледало.
И там вселена със живот видях.
Изстивах, пламвах, падах и изчезвах,
прераждах се в незнайни светове
и беше всяко огледало бездна,
и всеки свят от пъзел бе парче.

Разходих се без свян през световете,
желани и нестигнати от нас.
Видях безкрая, спорих с боговете,
а после върнах се – да споделя със вас.


>> Обратно към ПОЕЗИЯ >>

One thought on “Пътешествие

  1. Осмо място на конкурса „Образи в огледалото“, организиран от Литературен клуб „Многоточие“ във Фейсбук.

Comments are closed.