Когато цъфнели налъмите, променял се светът:
властта се давала на умните, благата да множат,
а духом нищите оставали в блажен за тях разкош,
за който се и състезавали, крадейки грош по грош.

Когато цъфнели налъмите, се сбъдвали мечти,
изчезвали лъжите в думите и помислите зли,
изчезвали войни и злоба, дори потопът стар
и разликата между роба и всеки господар…

„Очакването дава сила“ – отколе мъдреци твърдят.
Вселената уж тъй решила, но мисля аз, че те грешат,
че днес налъмите цъфтят, а все е същият светът.