Живееш си спокойно. Радваш се на света. Бориш се против злото или поне имаш това желание. Никого не си метнал, а и тебе никой не е метнал.
Навън вали, но ти се пазиш от този мръсен, киселинен и дявол знае още какъв дъжд. Обичаш да си сух. Но… на чадъра ти има дупка.
Кап! Една дъждовна капка капва във варовика на съвестта ти. И не само капва, но и започва да я разяжда. А съвестта това и чака – веднага омеква, разтапя се…
Като си помислиш само – една нищо и никаква капка, а каква сила има.
Спомняш си, че „капка по капка прави вир“.
И изведнъж се ужасяваш: щом ЕДНА капка размеква варовика, на какво е способен цял вир, състоящ се от много капки?