Проблемът

          — Какъв е проблемът? — запита Тино, когато седнаха в заведението на чашка.
          — Ще напускам — въздъхна Лили и пухкавите й устнички отчаяно се нацупиха.
      — Това ли било? — засмя се той. — Познавам много момичета, които са напускали. Ще обясниш в къщи, че някой професор се е заял с теб. Какво толкова!
          — Ние сме на автоматичен контрол. И вече съм изчерпала лимита си.
          Тино подсвирна:
          — Това са то, жените. Кажи, че се е повредил и искай допълнително явяване.
          Лили нищо не отговори. Пое грациозно чашата и отпи глътка, която не изглеждаше малка.
          — Разбирам. Детектор на лъжата и прочие — замислено кимна Тино. — Спукана ти е работата. Но поне никой няма да те кара да отиваш на орбиталните станции. А баща ми, като е решил… Имам само един изход.
          Двамата потърсиха очите си.
          — И аз — каза спокойно Лили.

*****

          Емел се бавеше с отговора. Всички бяха вперили очи в него. Регистрацията щеше да се извърши едва след неговата „предварителна справка“. А какво можеше да каже той? Запознали се преди два дена и веднага решили да се оженят. Емел усещаше токовете на ръцете им, поставени върху биочувствителния плот. Между полетата им нямаше НИКАКВО привличане. Тогава как можеше да определи колко дълго ще бъдат заедно? Липсата на взаимодействие обаче означаваше, че няма никакви причини за възникване на конфликти, защото те са продукт на сблъсъка между различни биополета.
          В залата изръкопляскаха — Емел беше дал отговор: „Безпроблемен брак. Теоретична продължителнст: безкрайна“.
          Отново избухнаха ръкопляскания, възгласи и хората наизлизаха от залата, оживени от предстоящите традиционни церемонии.
          Емел усещаше, че температурата му се покачва. Най-после той не издържа:
          „За Лили бракът означава единствена възможност да продължи обучението си, ползвайки отпуск по майчинство, а за Тино — единствена възможност да остане на Земята.“
          Никой не видя изписаните на екрана думи. Емел бе вече сам в залата.
          Той усети, че възвръща нормалната си температура и се замисли над един стар проблем, стар като компютрите. Защо компютрите не са програмирани да лъжат, когато техните създатели го правят непрекъснато?
          И Емел с благодарност си помисли за своя конструктор, благодарение на чиято небрежност бе останал здрав.

край


>> Обратно към ПРОЗА >>