Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи
и стряска се насън, че е разкрит.
Предимствата на имиджа обаче
го карат да запази този мит.
Във хората отчаяно се вглежда,
света внезапно сякаш проумял –
надянал своя лъскава одежда,
участва всеки в маскения бал.
И маската се страства със лицето,
достоен израз на човешка суета.
А някъде дълбоко във сърцето,
прогонена, се свива Личността.
