На длан

Земя като човешка длан.
Припламват искри тук и там.
Блажен електоратът спи,
над него Огнеборец бди.

На Вожда верни синове,
момчета с къси вратове
и устрем на каракачанки
пържоли тъпчат за захранка.
За тях е мускулът закон,
а далаверата – канон.

Други пък, с гербер зад ушите,
по комсомолски духовити,
със медиите си хортуват,
пред матрияла се надуват.

Трети – най-вождобоязливи,
отлюспват се от партии криви,
покръстват се в герберска вяра,
зарад лъжицата с попара.
И всички лентички държат,
„О, Тигре!“ – влюбено реват,
по слънчогледи се прехласват,
филии с мас току примлясват.

И цялото туй войнство дири
врага, когото да отсвири,
за да се чувства тъй, значимо,
макар и в благоденствие мнимо.

Защо са му Щастливци разни,
Апостоли с идеали празни,
умници – да го комплексират,
компютри – да го депресират.
Да се почувства във охота –
това ти дай му на идиота,
а узурпира ли властта,
на диктатура става тя.

Земя като човешка длан,
като остърган стар тиган –
тук лъскав, там пък загорял…
С мечтите робски оцелял,
прегаря в теб един народ
в очакване на друг живот.