Свободните стихове
са новата поезия.
Дълбокомислени до бяло.
Пълни с чаши кафе
и усмихнати личица
на позитивно мислещи хора.
В България.
Свободните стихове
се превеждат по-лесно.
И се пишат по-лесно –
достатъчно е само
да споделиш мисълта си.
Не е нужна рима,
не е нужен ритъм.
Строфите са изгубили смисъл,
пунктоацията също.
Свободните стихове
се самопровъзгласяват
за поезията на новия век.
Изпълват книжарници,
онлайн магазини
и социални мрежи
с опита на прохождащия.
И нищо друго няма значение.
Освен комерсиалността
и нарцисизма.
