По тротоара като мравки хората сноват,
всеки има свойте грижи, всеки следва своя път.
Може тук-там да се сблъскат, да се нагрубят –
глави гордо ще отръскат и ще продължат.
Във мравуняка е топло, има и храна,
пъплят мравките без ропот, води ги една.
Някога, макар и рядко, вдигайки глава,
мравка някоя за кратко вижда друг света.
Пъплят хора по тротоара, в мравуняка свой,
мъкнат като в притча стара товари безброй
и денят им все унил е, и нямат покой,
че не вярват в свойта сила, а в мравешки рой.