На екрана всяка вечер
гледам чуждия късмет
и в’ видения унесен
търкам пустия билет.
Ех, защо не ми се случи
да спечеля и аз веднъж,
да не ходя като куче,
да ме гледат като мъж.
Пирамидки три да видя
или някакви звезди,
чайници, кози и миди –
абе… символ на пари.
Па да видите тогава
сред екранна суета
мойта лотарийна слава.
Тъй, де – българска мечта.
Щом спечеля милионче,
ще изплувам най-накрай.
Не ще мисля за живота,
ще си вляза в моя рай.
На жената за подарък
пластиките ще платя,
а децата във чужбина
да се учат ще вредя.
Ще си купя скромно „Бентли“,
къща – в депутатски стил;
екзотично ще пътувам
от Китай до Таунсвил.
Но най-важно е да знаят
и познати, и съседи,
че съм се издигнал вече
и със завист да ме гледат.
Селфита от ловни сцени
и от властници привет…
Само, само да докопам
печелившия билет!
Стихотворението участва в конкурса „Вятърничави истории“ 2017 г., раздел „Поезия“ и е сред десетте победители в раздела. Публикувано е в алманаха „Хумор и сатира 2017“ на Фондация „Буквите“.