Повтаряме мечтите ти безкористни,
цитираме и думите ти честни.
Закачаме портрети по стените си.
Почитаме те – толкова е лесно.
И библията твоя – свободата,
събрана във изтъркано тефтерче,
показваме със гордост на децата
във постове в социалните ни мрежи.
Републиката чиста и бленувана
след повече от век е пак мираж.
Изпълнен със суетни остроумия,
във коловоз тече животът наш.
Почитаме те.
Вярваме в духа ти.
Смъртта геройска веем като знаме.
Но се страхуваме от бурите по пътя.
Прости ни.
Трудно е да го признаем.
