Пак будилникът звъни –
мотивира ме: „Стани!“
Мотивирам се и ставам,
мразя аз да закъснявам.
Като член на спецотряд
с бързината на снаряд
се обличам и готов
тъпча моркова суров
с други ценни тути-фрути
в мотивиращото смути.
Пийвам го тъй, за отскок,
после сутрешният блок
мотивира ми деня
с новинарска хладина.
Уличното пък движение
мотивира за търпение –
щом метро ще си строим,
трябвало да се стесним…
Стигам в офиса, където
сутрин пия си кафето,
но машината блокира –
бодростта ми мотивира,
а пък шефът твърдоглав
мотивира ме със гаф.
Всеки час се мотивирам,
позитивността не спирам,
затова и препоръчвам:
вместо да стои във кръчма
негативната ни нация,
да си търси мотивация.