Идва китна пролет.
Римувам я с полет
на първите птички.
Тях – с млади тревички.
Идва жарко лято.
Римувам го с ято
от гларуси плажни
и яхтсмени важни.
Идва златна есен.
Римувам я с песен
за грозде узряло
и време минало.
Идва люта зима
със коледна рима
за шейни, нослета
и лаещи псета.
И за всеки сезон
поетичния фон
аз гарнирам без страх
с клише, пълно със прах.
Не съдете, поети,
мойте семпли куплети,
че светът с copy-paste
е заринат и днес
на клишета безчет
с гордост казваме: „Ред!“