Броят се пилците наесен,
а след това отлитат,
към южните земи понесени.
Нас даже и не питат.
Ей, ги: на кабела за нета,
на старата антена,
на новия капчук на кмета,
дори и пред „Арена“.
Кръжат, събират се, обсъждат,
а после се строяват
и над санираните къщи
без сълзи отминават.
Броиме пилците наесен,
но те за нас нехаят.
С усмивка към живот по-лесен
стремят се, без да знаят.
