Пред нас се ширят магистрали,
край тях се килка слънчоглед.
Какво от туй, че сетивата са заспали?
Ще си ядем и ще си плюеме навред!
Вървим си боси по асфалта,
за час-два и сме във Бургас.
Оттам пък хващаме метрото и сме в Ялта –
премиерът ще го построи за всички нас.
А той ни маха отвисоко
в прашясал ретро-самолет;
мачле играе, реже ленти напосоки,
и храни с хляб и сол момичета безчет.
И чалга-клубовете вечер
очакват да ги освети.
А той лети напред-назад и по-далече.
Заради него приятелят му Цецо бди.
И от Европа до Обама
обсъждат черния колан.
И гордостта на премиера спирка няма,
макар да е юнак във виртуален план.
