(откъс)
─ Рая, моля те, не го прави!
─ Не съм ти гумена кукла.
С дясната си ръка, обляна в кръв, тя прекара надлъжно скалпела през вената на лявата.
─ Рая, не! Няма причина, която да си заслужава! Аз не заслужавам!
Тя вдигна теменужен поглед към него – същият, който доскоро наелектризирваше тялото му, a сега помътняваше пред очите му:
─ Имам молба – прошепна. – Не ме слагай в гробището. Ще бъда лош призрак.
─ Няма, обещавам!
Той обхвана лицето й с длани и погали меднорусата коса, разпиляна като гаснещи лъчи по раменете. Прегърна я. Тялото се отпусна в ръцете му.
─ По дяволите, Рая! Защо го правиш? Защо просто не ме наруга? Един скандал, няколко счупени чинии, два-три шамара.
Повечето връзки на Слави приключваха със скандал. Момичетата вилнееха, беснееха, изливаха върху му словесна помия. Той не им оставаше длъжен. Накрая си тряскаха вратите един на друг – и реално, и виртуално – и животът продължаваше. Но Рая, това нежно, чупливо създание, бе посегнала на живота си. Случваше му се за първи път.
Нарами отпуснатото тяло и го понесе към асансьора. Бе толкова шокиран, че дори не се опита да спре кръвта. От ръцете й зад гърба му оставаха кървави дири.
─ Не се бой, всичко ще се оправи – занарежда. – Хващаме първото такси и право в спешното! Там ще се погрижат за теб. А като се оправиш, първо ще те напердаша, после заедно ще се смеем на тази глупост!
─ Гумена кукла… Не съм…
─ Естествено, че не си! Ако ти си гумена кукла, значи аз съм гумен кукъл. Чуваш ли? Гуменокукъл.
Засмя се на шегата си, но тя не реагира. Това го изплаши. Разтърси я леко:
─ Рая, моля те, кажи нещо! Моля те, остани с мен!
Главата се разклати, но тялото остана безжизнено и започна да натежава.
Слави не помнеше последвалите събития. Помнеше ужаса, който изпита, когато усети, че Рая умира в ръцете му. По-късно разбра, че с тялото на рамо бе изтичал до светофара и застанал пред опашката чакащи автомобили. Един от шофьорите се смилил и откарал него и Рая до спешното. Седмици след това в ушите му пищяха гневни клаксони.
Помнеше също, че лекарите, които поеха Рая, казаха, че вероятността тя да оживее е едноцифрен процент. Той бе смутолевил някакво извинение и бе побързал да се махне.
И да забрави.
Разказът беше класиран на второ място от присъстващите в тазгодишното мартенско издание на „Истории от някога“. Повече информация за събитието: тук