(откъс)

До вратата бе застанало невисоко същество, облечено в сребрист гумен екип. На очите си носеше очила, а косата му, ако имаше такава, бе скрита от шлем-скафандър. Ръцете му, облечени в ръкавици, имаха по шест пръста. Носеше обувки с много дебели подметки. Стори ми се, че бяха част от панталона му. Но, ще кажете вие, всеки може да се маскира така. Онова, което ме порази най-много, бе главата на новодошлия: продълговата и несъразмерно голяма в сравнение с тялото. Челото бе изпъкнало и високо, а носът, който страшно приличаше на зурла, бе снабден с нещо като марля. Устни нямаше. Просто там, където беше устата му, се веждаше неголяма цепка.
– Времето тече в една посока – повтори съществото.
Кимнах и го попитах:
– Кой сте Вие и как се промъкнахте посред бял ден в чужд дом?
– Идвам от планетата Трашум, Галактика NKG, от четвъртата планета на система Когау.
– А-ха. Благодаря.
Беше безполезно. Техните означения и имена навярно нямаха нищо общо със земните. Затова и не попитах за разстоянието. Изведнъж ми хрумна една идея. Извадих лист и начертах Слънчевата система.
– Ето – казах. – Ако от Слънцето до Земята, до нас, разстоянието е единица, колко е от твоята Трашум до Земята?
Трашумецът помисли и отговори:
– 30,16.
„Все е начало“ – успокоих се мислено. Погледнах чужденеца. Той разглеждаше съсредоточено и, стори ми се, с насмешлива усмивка бележките ми, статиите и снимките по масата.
– Виждам, че ненапразно съм дошъл. Може да помогна в загадките.
Вдигнах рамене. Посочих му стол и седнах срещу него.
– Какво знаете вие от Земята за нас? – изпревари ме той.
– Нищо – отвърнах искрено.
По дяволите тази цепка на устата! Като че ли е създадена, за да се надсмива.
– Материалите, които видях, говорят за обратното.
– Материалите са свързани с археологията ни и с историята на Земята.
– Значи и с нас.
Едва не паднах от стола. Дошъл е да си прави шеги ли? Другояче си представях контакта с извънземни цивилизации.
– Какво искате да кажете? – престраших се след кратка пауза.
– Май ви липсва търпение, за да ме изслушате.
Обещах, че ще седя мълчаливо. Трашумецът започна:
– Зная как си представяте собственото ви минало. Затова предупреждавам, че много от онова, което ще разкажа, може да прозвучи невероятно, но съм готов да потвърдя думите си с доказателства, ако се наложи. И така. Живели сте в първобитнообщинен строй, а след него в робовладелски. По това време имало високоразвити цивилизации, които изчезнали, оставяйки огромни постройки и доказателства за изключителни знания по астрономия, математика и медицина.
– Именно там е непонятното – не издържах аз. – Как са могли древните в едни отношения да са гениални, а в други – пълни невежи.
– А самото им изчезване не е ли непонятно?