(откъс)
Челото на Ралан се набърчи. Тилиас се опитваше да го сплаши. Приличаше на родителите му, които твърдяха, че уредниците са недодялани и образовани хора, които не знаят как да се забавляват. Приятелите му също вярваха, че единственото, което правят хората в Квартала, бе да опознават технологии. „Децата си играят с роботи и броят звездите – кълнеше се Джей Пи. – И учат, докато навършат 20“. Думите му предизвикваха дружен кикот. В Потребителската зона децата се дипломираха в осми клас. Дори в момента в медиите течеше кампания за шесткласно задължително обучение.
Учението бе една от причините, насочили Ралан към уредниците. Главата му бе пълна с въпроси, чиито отговори не намираше нито в библиотечните архиви, нито в образователните филми. Тюторите[1], най-често жени, вдигаха безпомощно рамене, а после информираха родителите за аутисткото поведение на детето им.
Затова Ралан реши първо да си извоюва правото на знания. Вярваше, че ако завърши училище в Квартала, ще може по-добре да организира живота си.
Сподели намеренията си с Тилиас. Той съчувствено поклати глава, но продължи да настоява за връщане у дома.
– Значи да прекарам живота си в медиация[2], ходене по партита и на разни места, за да си попълвам сиви[3] албума – намуси се Ралан.
– Пропускаш жените. След сватбата ще добавиш към живота си шопинг, игри на късмета, изграждане на дом… Вярвай ми, много уредници мечтаят за твоя живот.
– Ами тогава да се разменим!
Спорът се проточи. Накрая Ралан отстъпи с уговорката, че един ден ще се върне като надзорник. Надзорниците прекарваха голяма част от времето си в гетата. Надяваше се така да си осигури част от желаните знания. Тилиас обеща, а после се свърза с родителите. Тъй като Ралан бе откраднал геноключа на баща си, трябваше да изчакат майката, която се намираше на спаостров за разкрасителна ваканция.
Ралан се успокои. Майка му не бързаше, освен когато имаше час за подмладяване.
[1] думата е използвана нарочно
[2] от „медия“, не от „медитация“
[3] от CV
