На един дебел мъж
Събудих се с изгряващия ден
и палави вълни ме поздравиха.
Поспориха със пясъка за мен,
НАДЕЖДАТА след туй ми подариха.
Сред златото на залез горделив
последен лъч въздъхна и се скри.
Но, чезнейки зад хребета ленив,
преди това ми ВЯРАТА дари.
Погледнах към луната, засияла
във синевата нежна на нощта.
Тя се усмихна и с пътека бяла
ми прати дар най-чуден – ЛЮБОВТА.
Надеждата ми каза, че те има.
И Вярата посочи те с очи.
И Любовта прошепна твойто име.
А ти прегърна ме – сред тях да помълчим …
