Писмо

Не съм ти враг и искам да се върнеш. Сама не мога аз да го направя, единствен ти ще можеш […]

Неизречено

С неизплакани сълзи душата ми плаче. Несподеляна обич като тъжно сираче без посока се лута в мрака черен и зъл. […]

Не ти принадлежа, не съм трофей. Принадлежа на себе си единствено, на избора си да вървя в посоката, в която […]

Когато съм тъжна, викам облак дъждовен – вместо мене да плаче със моите сълзи. А щом избледнее, разпалвам огньове и […]

Събуди ме от този сън, в който няма любов, събуди ме с целувка, с дъха си горещ разбуди онзи вечен, […]

Случайна среща бе. Преди години. Представихме се – поздрави с глава, изреждане на титли, малко име и прозаични, делнични слова. […]

Искам да опазя сърцето си от теб, но всеки твой поглед стопява леда, във който е скрито. Искам да предпазя […]

Всеки ден се взирам в сърцето ти. Всеки ден по един йероглиф там откривам – безкраен текст от тайни и […]

Изтича пясъкът. Последните зрънца в часовника на лятото се спускат нетърпеливи натам, където се превръщат в минало. Изтича времето. Пред […]

Не ме изпращай. Тръгвам си сама. Навън е есен – време за раздяла. Изтрила спомени, отровила страстта, обида между нас […]