Изтича пясъкът. Последните зрънца
в часовника на лятото се спускат
нетърпеливи натам, където
се превръщат в минало.

Изтича времето. Пред погледите ни,
премрежени от взиране във утре,
невидимо прелитат мигове,
за да останат вчера.