Сънувам те

Сънувам те като усмивка в мрака –
вълшебна, нежна и неуловима;
усещам топлината на дъха ти
и устните, които шепнат мойто име.

Сънувам те като безмълвна ласка.
Докосване, разпалващо жарава.
Обгръщаш ме и тихо се разтапям
във миг на съвършенство и забрава.

Сънувам те като внезапна буря –
безмилостна, обсебваща, всевластна.
Потъвам в нея, после се прераждам
по-искрена и някак си пораснала.

Сънувах ли? Пак утрото наднича.
Целуваш ме. Ръцете ти ме галят.
Прегръщаш ме. Без думи ти се вричам.
И бурята отново се разпаля…


>> Обратно към ПОЕЗИЯ >>