Забрава

Безпаметна съм. Сълзите отмиха и спомена, и мъката по теб. Сърцето махна своя черен креп и клетви думите ти заглушиха. […]

Предател

„Душата ми е стон, душата ми е зов…“ П.К.Яворов За кой ли път се влюбвам и разлюбвам? Измъчвам се от […]

Ти беше с мен. Далече от света. Обгърнат в мрака на безлунна вечер, която вещица за нас нарече – и […]

(откъс) Обичам те, защото си ужасен. Обичам те, защото си проклет. Обичам отговора ти неясен, лъжата ти, че вечно си […]

(откъс) Не мога да ти кажа сбогом. Не можеш ти да кажеш край. Не, да си тръгна днес не мога! […]

Часовникът безмилостно отсича последната секунда на забрава. Тя кротко става, тихо се облича – за кой ли път отчаяно прощава. […]

На един дебел мъж Събудих се с изгряващия ден и палави вълни ме поздравиха. Поспориха със пясъка за мен, НАДЕЖДАТА […]

Дали си сън или си истина, или сърцето ми измисли те? Във мислите ми все се връщаш. Защо деня ми […]

На приятели играем ти и аз: редовно пращаш снимки на децата и дълго ми разказваш за жената, стояща между нас. […]