Душата ми пак стене в стих:
„Дойдох, седях и откачих“.
Но проза туй е за беда
и от поезия – ни следа.
Опитвам да се вдъхновя –
къде ти! – „π*R“ мълвя.
Тогава да опитам с рима:
шестица-царица, непобедима.
Но май се цупи някой там?
Добре. Аз други средства знам.
Ще пробвам символи-сравнение:
„преписвам“ – „карам със умение“;
„изпитване“ е „светла смърт“,
а класното пък – „хлъзгав път“.
И нека проверим тогава
поезия ли получавам:
„На хлъзгав път карам с умение,
че светлата смърт е мъчение,
което не всеки издържа,
щом нервите си неподдържа“.
Излезе малко символично,
дори отчасти – мелодично,
но е реалност за беда,
а от поезия – ни следа.
Но кой ти гледа квалитета
и кой се взира в епитета?!
Стихът за друго е роден:
да вярваш, че „ще бъде ден“.
И да споделяш в този стих:
„Дойдох, учих и се затрих.“
