Приказка за Дърволюб

(детска приказка, откъс)

Вдън горите Тилилейски,
там, зад планините змейски,
стар магьосник си живял,
Дърволюб се той зовял.

За дърветата се грижел,
храсти непослушни стрижел,
на животните помагал –
зиме им хранилки слагал,
лете пазел им главите
от стрелите на ловците.

Пътниците недолюбвал,
но и никой не погубвал –
нито хора, ни коне –
изпровождал ги, дорде
вярната пътека хванат.
Гледал да не изостанат
във гората по нощите,
за да не мърсят тревите,
огън за да не кладят
и дървета да секат.

Ала ето че веднъж,
във един проливен дъжд,
трима братя, три ездача,
се промъкнали във здрача.

Скрили се на сушина,
в хижа дървена една.
Там огнището горяло
и котле над него вряло.
Изсушили се, хапнали
и пред огъня седнали.

Първият им казал: „Братя,
да си разделим гората
на големи части три
и щом се развидели,
всеки своята страна
да обходи през деня.
Скрито е добре дървото,
дето пази се златòто.
Казват, че блестяло цяло
като златно огледало.“

Разговорили се сладко,
ала то било за кратко,
че магическа омая
влязла в малката им стая
и изпратила им сън.

А на сутринта отвън
що да видят? От вратата
три пътеки към гората
изкусително зоват.
Стегнали се те за път,
яхнали конете врани
и поели според плана.


3 коментара за “Приказка за Дърволюб

  1. С тази приказка, но със заглавие „Приказка за златното дърво“, участвах в конкурс за приказни истории на Фондация „Буквите“. Е, не бях сред печелившите – при повече от 300 приказки наистина е трудно да се класираш в първата десетка. Но въпреки това смятам, че приказката ми се получи.

  2. Близо месец по-късно признанието е налице – първо място в анонимния конкурс за вълшебна приказка на Литературна група „Многоточие“. Оценяването беше двойно: от читатели и жури.

  3. Приказката може да се прочете и във Фейсбук, публикувана е под № 28 в конкурса на Литературна група „Многоточие“.

Коментарите са деактивирани.