(детска приказка, откъс)
Вдън горите Тилилейски,
там, зад планините змейски,
стар магьосник си живял,
Дърволюб се той зовял.
За дърветата се грижел,
храсти непослушни стрижел,
на животните помагал –
зиме им хранилки слагал,
лете пазел им главите
от стрелите на ловците.
Пътниците недолюбвал,
но и никой не погубвал –
нито хора, ни коне –
изпровождал ги, дорде
вярната пътека хванат.
Гледал да не изостанат
във гората по нощите,
за да не мърсят тревите,
огън за да не кладят
и дървета да секат.
Ала ето че веднъж,
във един проливен дъжд,
трима братя, три ездача,
се промъкнали във здрача.
С тази приказка, но със заглавие „Приказка за златното дърво“, участвах в конкурс за приказни истории на Фондация „Буквите“. Е, не бях сред печелившите – при повече от 300 приказки наистина е трудно да се класираш в първата десетка. Но въпреки това смятам, че приказката ми се получи.
Близо месец по-късно признанието е налице – първо място в анонимния конкурс за вълшебна приказка на Литературна група „Многоточие“. Оценяването беше двойно: от читатели и жури.
Приказката може да се прочете и във Фейсбук, публикувана е под № 28 в конкурса на Литературна група „Многоточие“.