И ето, че днес си
доволен човек:
учиш се, знания сбираш,
работиш във офис
или пееш на сцена,
или в Англия реколта събираш.
И живееш така
час след час,
ден след ден;
все за себе си трупаш, измолваш,
за децата,
за внуците…
Бачкаш смутен,
докато
нещо в тебе
се срути.
Ти си мислиш тогава:
„Ще отида на лекар,
ще лежа ден-два,
ще се оправя.“
Не, човече, с тази болест
нелека
едва ли
някой
би могъл да се справи.
Тази болест
душата разкапя,
като нож
се забива в сърцата
и разсъдъка спъва
с три думи
познати:
връзки,
къща,
заплата.
Ти сега ми се смееш
и казваш:
„Наивник,
не познава той още
живота.“
Лъжеш!
Лъжеш себе си даже –
добре знаеш словата
за скота.
Казваш, че не си като него?
По-лошо:
ти си охлюв в черупка,
който гледа света
отвисоко,
скрил глава
във удобната
дупка.
И се мислиш за
здрав,
пълноценен,
щастливец,
а не виждаш
какво
си загубил,
че не радват те
ни цветя,
нито птици,
ни зова на живота дочуваш.
Ти си сляп,
ти си глух,
ти не сещаш мечтите
прекрасни.
Тази болест,
знай,
човече нещастен,
само силният
би могъл
да надрасне.