Циркът изгоря преди години.
Никой нов не вдигна. И защо
цяла сграда да си построиме,
да копира нашия живот?
В клоунада пъстра си живеем –
уж модерни, всъщност пълни с кич.
Даже и поезията съвременна
предпочитаме я прозаична.
Дресировчици, жонгльори, акробати –
куполът е дом за всички тях.
Другите, разказващи истории,
често пък обръщат ги на смях.
Новите герои на манежа
зрителите чакат във захлас.
Селфи с тях в социалната ни мрежа
имитира блясък или власт.
Циркът изгорял? – моментна драма,
че народът наш е предвидлив:
циркът сграда може да си няма,
но животът цирков пак е жив.