Пиша поредния доклад
и мисля за Дантевия „Ад“.
Във кръговете разни в ада
поетът лесничко попада;
гледа на мъките човешки
и мъдри води си бележки;
поуките си обобщава
и във „Комедия“ ги издава.
Но как ли писал е за ада,
щом във гимназия не е страдал?!…
Аз, без претенции за поет,
му дала бих един съвет:
защо да търси под земята
на пъкъла възпят страната –
той често среща се у нас,
във всеки гимназиален клас.
***
Десет дълги, безконечни години
душата млада се мъчи
да не е все клета робиня,
да знае, без много да учи.
И идва година последна,
последна спирка на влака.
Ликува душата бедна,
без да знай, що още я чака,
Априлска идва матура –
дял тежък за ученика.
Хвърчат теми по литература
и всеки за още вика.
И в разните там потоци
се времето свободно стопява –
кой на курс, кой на частни уроци –
всеки се с нещо заниимава.
А денонощието е малко,
за всичко не стига време,
затуй, макар да е жалко,
в клас често някой си дреме.
***
И ако в заспалите редици
на претоварените ученици
не види Данте малък ад,
то с древния девиз познат
ще викне някой спящ талант:
„Moritori te salutant!“