Ох, издънка пак направих!
Ах, да мина там забравих!
Не е честно пък, нали?
Планът ми се провали!

Всеки ден си правя план,
но той рядко е игран –
нещо ми се случва вечно,
ту служебно, ту сърдечно:
искам да съм с някой аз,
а пък той не идва в час;
ходи ми се на купон,
а не дава никой тон;
искам шоуто да става,
някой ми се подиграва;
в тъмното щом ме е страх,
всички вземат ме на смях.
Не е честно пък така!

Свивам своята ръка
аз решително в юмрук
и си правя план напук!

Ох, издъних ли се пак?
Случва ми се, няма как.

 
1992 г., ТУ София