Изповедта на стенографа

До днес спокойно си живях
и мисля, че нормална бях,
но с УПК-то сторих гаф:
реших да стана стенограф.
И ето, пъшкам под ярема
на стенографската система,
а правила все никнат нови
и сивите ми клетки тровят.
В ушите заповед звучи:
„Чети, пиши и се учи!
Едничка двойка във класа
и ще ви гоня начаса!“
А и домашно се яви:
пред теб учебник щом стои,
не се помайвай, а пиши
дордето сили имаш ти.

Знам, стенографията е труд,
но трябва ли да станеш луд,
за да калиграфираш точно:
„Сглупих, но беше не нарочно“.


Един коментар за “Изповедта на стенографа

  1. Повечето ми съученици от Немската гимназия предпочетоха „по-лесните“ специалности като ТОХ (техникум по обществено хранене), за да имат достатъчно време да се подготвят за изпитите за университета. Беше всеизвестно, че в ТОХ-а и още няколко УПК няма какво да се учи, а и никой не е имал намерение да работи „по специалността“.

    Само три бяхме ентусиастките от НЕГ, които отидоха в УПК по стенография и машинопис – там, както разбирате, нямаше начин да не учиш. За другите не знам, но аз имах мотивация: стенографията щеше да ми помага в лекциите, а машинописа – в писателските ми начинания. Така и стана 🙂

Коментарите са деактивирани.