Забрава
Безпаметна съм. Сълзите отмиха и спомена, и мъката по теб. Сърцето махна своя черен креп и клетви думите ти заглушиха. […]
Флаграте, 2024 г.
Безпаметна съм. Сълзите отмиха и спомена, и мъката по теб. Сърцето махна своя черен креп и клетви думите ти заглушиха. […]
Ти беше с мен. Далече от света. Обгърнат в мрака на безлунна вечер, която вещица за нас нарече – и […]
Часовникът безмилостно отсича последната секунда на забрава. Тя кротко става, тихо се облича – за кой ли път отчаяно прощава. […]
Дали си сън или си истина, или сърцето ми измисли те? Във мислите ми все се връщаш. Защо деня ми […]
Не мисли, че ми липсваш. Не вярвай, че умът ми запълнен е с теб. Не разчитай на приказки стари – […]