Отиват си римите

Отиват си римите като отминало столетие, остава споменът за красотата им. Отиват си римите. Младостта си отива.

Градът

(откъс) Панели. Тухли и бетон. Прозорци. Зад прозорците – съдби. Самотен лай. Гневен камион. Стон на трамвай. Градът не спи. […]

Добър си, гражданин почтен – предаде вещицата в плен и днес пред кладата стоиш, и чакаш да я изгориш. Пръв […]

(откъс) Следобедът угасва в синкав мрак и бърза да догони вечерта. В проблясващия залез виждам как опива се в предсъница […]

Когато през октомври всеки мрънка, че още няма пухкав сняг отвънка, когато през ноември студ върлува, а граждани предколедно ликуват, […]

Стихосбирките излизат на година по една. Няма муза, няма криза – всичко е суровина. Демони във мене има, многотомник цял […]

(откъс) Омръзна ми да бъда социална, да мисля позитивно и на глас в една комуникация банална, която всеки ден протича […]

Колко ми е розово: розово небето, розови са дупките, розов е градът. С розовите лещи съм гражданин на път.