Силистренски синдром

 

СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС

Влакът специален в нощта бавно крета.
Чуваш шум банален от всички купета.
Някой нежно свири, друг пък вдига тост,
някой „дига гири“, друг ти става гост.
[…]
Времето минава в приказки най-сладки.
Утро наближава сред дремките кратки.
Влакът се изпразва гара подир гара.
Накрай се оказва, само тях че кара.
С часове се клати, на Силистра спира.
Пълно е с познати, най-пръв – командира.