Силистренски синдром

 

НОЩЕМ С БЕЛИТЕ КОНЕ

Вечер, смъртно уморени,
мързелували цял ден,
бригадирите засмени
са на картите във плен.
„Давай пика, няма време“ –
„Казвам всичко“ – „Аз съм пас“.
Някой пие, друг си дреме,
трети току дигне глас.
Всяка вечер по купони
със бутилки – цял палет.
След туй някой чушки гони,
друг пък ляга си във пет.
Кой де свари, там остава,
да поспи и час поне.
Кой как може, тъй и става
след летеж с бели коне…


>> Обратно към ПОЕЗИЯ >>
>> Още САМИЗДАТ >>