Силистренски синдром

 

ГОСПОЖА ЗА ЕДИН ДЕН

Работиме много, на смени дори.
Сумират се строго нищожни пари.
И нитиш, и миеш, печеш и трошиш,
не мож’ да се скриеш, когато сгрешиш.
Но блесва във мрака, искри светъл лъч –
уж радост те чака, а хвърлен си в тъч:
пристига служебно един чужденец
и твоите колеги те сочат за спец.
С изгладени дрехи, със чисти (!) ръце,
за госта си слагаш усмивка-лице.
Вечери, обеди, хотел и такси –
случайна награда (ден-два те спаси).
Но смело превеждаш – въпрос е на чест,
с достойнство поглеждаш началството днес.

И тъй потвърждаваш, че става прочут
тоз, кой се откъсне от тежкия труд.

До вчера миячка най-проста бе ти,
а днес преводачка – така се лети!

Но щом излетял си, ще се приземиш
и тенджери жалки ти пак ще редиш.
В хай-лайфа да бъдеш безспорно е гот.
Но… гостът замина. Ти пак лееш пот…